![12020_650_]()
peika.bg
Източник: Капитал
Има хора, които като ти кажат „добър ден“, поглеждаш небето. Затова, когато кметът на Созопол Панайот Рейзи ни каза по повод блатото Алепу „там строителство няма да има“, решихме да не се предоверяваме и да проверим. В самото блато, което се води резерват, разбира се, няма какво да се случи. Но около него и по-конкретно – в доскорошната буферна зона между този резерват и съседния – Аркутино, клокочат доста интереси, които чакат да избуят.
От регистъра на обектите, които РИОСВ – Бургас, наблюдава, става ясно, че в района на Алепу има няколко проекта, които са под наблюдението на инспекцията. Това е комплексът „Свети Тома“, ваканционно селище „Алепу вилидж“ и проектът на „Актив пропъртис“ АДСИЦ за изграждане на вилни сгради. Според данните от кадастралния регистър в регулация са земите, върху които е планирано изграждането на комплекса „Алепу вилидж“, разширението на „Свети Тома“, част от имотите на „Актив пропъртис“ АДСИЦ, земите, притежавани от „Бултравел“ и „Комплектстрой“, и проектът на латвийците от „Макс пропърти“. Урбанизирана територия се води и парцелът на „Аркутино“ ЕАД (виж картата).
Както сега земята около Алепу ви изглежда празна, така там всичко е просто паузирано и чака – в някои случаи разрешение, в други – пари.
„Свети Тома“ + 1
![zx620_2591197]()
Като начало единственият комплекс в тази зона в момента – „Свети Тома“, планира да се разширява. Фирмата на „Главболгарстрой“ – „ГБС имоти“, е показала наскоро в брошура плановете си за строеж на нова сграда към комплекса на съседен парцел, където към момента се намира паркингът на „Свети Тома“. Сградата изглежда доста голяма в показаните планове, а в брошурата пише още, че се планира да бъде завършена до 1.06.2016 г. Когато „Капитал“ се свърза с „Главболгарстрой“ обаче, оттам отказаха да коментират конкретни параметри на сградата, тъй като „все още няма одобрен инвестиционен проект“ и също така – нямат строително разрешително. Това изглежда леко странно предвид изречението в брошурата „при депозит или сключен предварителен договор може да прекарате една вечер за двама в комплекса“.
От ГБС коментираха още, че за техния проект не е задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и „ще бъдат спазени всички нормативни изисквания, касаещи запазването на околната среда и биологичното разнообразие“. От РИОСВ – Бургас, потвърдиха, че трябва преценка необходима ли е екологична оценка. Това е понякога по-дълга и сложна процедура от ОВОС-а, но както е видно, тя се извършва, ако експертите преценят, че има нужда от такава. Според инспекцията, „Свети Тома“ не е в защитена територия по смисъла на закона, но попада в защитена зона „Комплекс Ропотамо“ за опазване на дивите птици и защитена зона „Ропотамо“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. „Според становището на Басейнова дирекция планът е допустим спрямо заложените в Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) цели и мерки за постигане на добро състояние на водните тела. Според становището на Районната здравна инспекция – Бургас, планът не може да бъде реализиран в посочения имот, тъй като следва да бъде осигурена защитна зона от 100 м от изградената и въведена в експлоатация пречиствателна станция“, се казва в отговора на РИОСВ. Те са поискали допълнителна информация от ГБС.
Предисторията на терена също е интересна. През 2004 г. Общинската служба по земеделие и гори легитимира като собственици на земята две жени, които доказват, че са наследници на собственика на имота. Няколко месеца по-късно те го продават на четири физически лица, едното от които е небезизвестният вече бивш шеф на Столичното следствие Петьо Петров (известен като Еврото). Четири години по-късно „Главболгарстрой“ предявява претенции към имота и след дълга съдебна битка, приключила през 2013 г., фирмата доказва по несъмнен начин, че теренът е бил възстановен незаконно през 2004 г., защото това е станало без никакви доказателства, а в същото време в средата на 90-те години е апортиран в капитала й, още по времето когато ГБС е била държавна.
„Капитал“ се поинтересува дали влезлите в новините наскоро снимки на свлачището до комплекса, което бе разчистено от ГБС, са свързани по някакъв начин с планирания нов строеж, но от фирмата отрекоха категорично. „Теренът не се намира в зоната на активното свлачище. Предвид че новият комплекс ще е разположен на около 150-200 м от плажната ивица, вероятно гостуващите ще ползват плажа „Алепу“, допълват от фирмата. Не е ясно кой е терасирал свлачището, като е възможно това да е работа на собственика на земята там – „Алепу вилидж“.Мистериозната компания
„Алепу вилидж“ притежава най-апетитните земи в района – до „Свети Тома“, пред и зад пътя към Дюни. В борда на компанията са Пламен Марков, Кристиян Конов Христов и „Черноморска лизингова компания“, чиито собственици са пак Марков и Христов заедно с Румяна Конова и Мартина Чемишанска. „Бивол“ има разследване как тези земи са се озовали владение на частна компания. През 2005 г. общината апортира 34% от капитала като „изоставени ниви“ – 29 декара за 1.22 млн. лв. (40 лв. на квадрат). Две години по-късно общината продава на „Алепу вилидж“ различни идеални части, като фирмата е платила още 1.36 млн. лв., или общо около 2.6 млн. лв. В края на 2008 г. по предложение на кмета Панайот Рейзи се решава да се продаде общинският дял на офшорката „Новастар холдинг“. „Под никаква форма не му помагаме на проекта“, заяви пред „Капитал“ Рейзи. Интересна подробност е, че съпругът на бившата созополска кметица Борис Караманов е държал 33% от „Черноморска лизингова компания“, но се е отказал от дела си през 2005 г.
Не е ясно на какъв етап е проектът на „Алепу вилидж“, но дружеството има земи в регулация за курортен хотел и почивен дом и одобрен проект за канализация съвместно с ГБС. Проблемът с обекта, както е видно, е, че част от земята е пропаднала върху плажа. Ако продължи свличането, тази част от нея ще бъде деактувана и извадена от имота. Ако свлачището е установено като активно пък, възможно е регионалното министерство да забрани изцяло строителството там, докато не бъде стабилизирано, което ще струва доста средства. „Капитал“ се опита да открие някой от собствениците на „Черноморска лизингова компания“, но никой от телефоните, посочени за свръзка, не отговаряше.
Проблемите: парите или правилата
Зад тях се намира земята на „Бриз 2000″, която също е в регулация. Николай Милошов от компанията обясни пред „Капитал“, че са на фаза идеен проект и още 2006-2007 г. са минали през всички необходими процедури – екологична оценка и обществено обсъждане. Проектът е замразен, потвърди той. „Имаме интерес, нямаме пари“, обобщи Милошов.
Същият проблем срещат и пловдивското дружество „Алепу“ ООД, които са може би най-прозрачният проект от всички в района след „Свети Тома“. На сайта на фирмата са качени абсолютно всички документи, като от тях става ясно, че се предвижда изграждането на ваканционно селище, което е разработено в два варианта. „Вилното селище ще бъде с обща инфраструктура, включваща – вътрешни охраняеми паркинги, спортни игрища за тенис на корт, волейбол, баскетбол, спортни и СПА центрове, открити басейни откъм всяка от жилищните групи бунгала (на групи) и хотелска част“, е записано в проекта, който е минал през процедура по ОВОС и има подробен устройствен план. Пред „Капитал“ Христо Чиплаков, който е управител и съсобственик във фирмата, обясни, че проектът е замразен поради липса на финансиране: „На етап виза за проектиране сме, но нямаме средства.“
Друг проблем пък имат „Пироп“, които още дори нямат земя в регулация. Те са собственици на комплекс „Пироп сити“ в Слънчев бряг. Управителят на фирмата Владимир Илич Токмин заяви, че чакат общия устройствен план (ОУП) на община Созопол, който не е одобрен. „Когато го одобрят, тогава сме готови.“ На въпроса дали са готови да започнат той отговори: „Как мислите? Ако сте сложили едни пари и сега просто чакате. Идейният проект е готов, всичко имаме, всички необходими документи, имаме подпис на кмета и всичко.“ На въпрос дали знае кога ще се приеме ОУП Токмин каза: „Цяла България знае, че чакаме през октомври ОУП.“
Созопол е една от многото крайморски общини, които нямат такъв план, според запознати, за да могат по-лесно да решават подобни въпроси „на парче“. Ако се проследят медийните публикации по темата, общинарите и главният архитект Румен Александров са обещавали последователно да приемат такъв план и през 2013 г., и през 2014 г. Очевидно някои инвеститори чакат това да се случи сега, след края на сезона, когато е и активният строителен сезон по морето.
И едно Аркутино в очакване
Останалите земи в регулация покрай блатото са на „Комплектстрой“ и „Бултравел“, както и огромният парцел между „Свети Тома“ и Аркутино на „Аркутино“ ЕАД. И за двете парчета няма информация какво ще се случва на тях. Бургаската „Комплектстрой“ построи комплекса „Лилиите“, разположен в съседния залив – Аркутино. През 2013 г. голяма част от него е продадена на „К консултинг“ на Красимир Гергов. Откакто Панайот Рейзи е кмет на общината, бургаското дружество е изпълнител по обществени поръчки за близо 16 млн. лв. без ДДС – от строителство на селски детски гради, през изграждане на пътища, ВиК мрежа, трибуната на новия стадион, благоустрояване на терена му и т.н. Другата компания в този проект – „Бултравел“, е свързана със собственика на комплекса в другия край на Алепу – Дюни, подсъдимият за пране на пари от измами с еврофондове Людмил Стойков.
Но най-голямата въпросителна е „Аркутино“ ЕАД, които нямат нито сайт, нито телефон за връзка. С учредяването на дружеството, което държи над 500 декара земи в района на „Алепу“ и „Ропотамо“, през 2005 г. едноличният тогава акционер „Главболгарстрой“ прави непарична вноска от 68 млн. лв., в която влизат терени и целият комплекс на фондацията „Свети свети Кирил и Методий“, комплекс „Знаме на мира“ – София, и предвидени за изграждане на творческо-екологичен комплекс „Ропотамо“. Собствеността на дружеството до 2008 г. е на регистрираната на Британските Вирджински острови „Ар Ту Ар Аркутино лимитид“. До 2012 г. адресът на управление на „Аркутино“ ЕАД е на ул. „Алцеко“ 16 в Пловдив, където се намират седалищата и на двата основни акционера във „Винпром Пещера“ – „Глобъл маркет“ и „Сириус инвест“. През 2014 г. едноличен собственик на компанията става регистрираната на Каймановите острови Injas Eastern European Property Development Company Ltd, чийто представител е канадският гражданин Мустафа Гази Кериба. Той участва и в съвета на директорите на дружеството заедно с две фирми, свързани с „Винпром Пещера“.
От данъчно-ревизионен акт, който е съставен на „Аркутино“ ЕАД през 2013 г., става ясно, че през 2007 г. фирмата е сключила договор с друго дружество за изготвяне и внасяне в общините Приморско и Созопол на предложения за промени в градоустройствените планове.
През 2012 г. кметът на община Созопол одобрява проект за подробен устройствен план (ПУП), от който става ясно, че в охранителна зона А (обхваща частта на акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от бреговата линия, крайбрежната плажна ивица и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м извън териториите на населените места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове) се предвижда плътност на застрояване 20%, кота корниз седем метра и минимално озеленена площ 70%, а в зона Б (териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона А) – плътност на застрояване 30%, кота корниз 15, минимално озеленена площ 50%.
От регистъра на РИОСВ – Бургас, не става ясно дали „Аркутино“ ЕАД е пуснала проекта за съгласуване.
Преди три месеца тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени заповеди на екологичното министерство, с които 90% от имота попадаха в защитена територия. Аргументите на съдиите Ваня Пунева, Сребрина Христова и Светлана Борисова са, че в зоната така или иначе е имало строителство преди 1989 г. „Тези дюни бяха част от тази заповед и с настоящето решение границата се променя, така че те остават извън защитената местност“, коментира тогава пред „24 часа“ Детелина Иванова, експерт „Защитени територии“ от РИОСВ – Бургас.
С други думи, огромна част от крайбрежната ивица на Аркутино вече може да бъде застроена без проблеми. Но няма нужда да се притеснявате. По думите на главния архитект на Созопол Румен Александров от август 2014 г.: „Важно е да се спомене, че този ОУП е изцяло съобразен с екологичното законодателство със зона „Натура“, със защитените зони. Убеден съм, че Созопол ще стане най-привлекателното място за летен туризъм по нашето Черноморие.“
Материалът Резервати-резерве: На Алепу и Аркутино гъмжи от планове за строителство е публикуван за пръв път на E-BURGAS - в час с новините.
